БСП започна масирана атака срещу медиите. Напъна се планината и роди мишка-изрод. Това най-после е техният отговор на зловещите разкрития за корупцията на кабинета „Станишев“, с която Бойко Борисов ги бомбардира, откакто народът ги омете от властта. Вместо да даде обяснения, при това смислени, за амнистията, която сам си гласува, елитът на БСП започна да обижда медиите с нежните имена „лапнишарани“ и „палаши“. Сигурно тези нежни епитети са измислени и вкарани в устата на Станишев и Миков от същите тези специалисти по черен пиар, които набутаха социалистите в спиралата на негативната кампания, която ги сгромоляса окончателно в пропастта.
Забележете! Никой в БСП не се и опитва да отговори с факти на разкритията за потресаващата им корупция, нито директно на политическия език на Борисов. БСП няма какво да отговори, защото се осра до ушите. Затова смени тактиката и започва атака срещу медиите. Това е стара болест на най-старата партия. БСП обича да се занимава с медиите и да ги държи за юздите. Не случайно последните месеци от мандата на тройната коалиция бяха белязани от безпрецедентен опит медиите да бъдат натикани в ъгъла и яхнати, включително и чрез използването на инструмента на службите в случая ДАНС и разработката Галерия срещу сайта „Опасните“ и вестник „Уикенд“. Не любовта на медиите към широките плещи на Борисов ги тласна към промяна в отношението към бившите управляващи, а именно нескопосаният и брутален начин, по който хората на БСП се опитаха да ги притиснат с пистолет, опрян на челото.
Какво очаква от нас БСП? Да са втурнем да защитаваме с комсомолски апломб постиженията на нейното Велико управление, както го прави Станишев по партийните вечеринки? Както винаги, БСП обърка противника. Той не е нито Бойко Борисов, нито са журналистите. Не са познали. Врагът на БСП спи в нейното легло и по-скоро става въпрос за стария „враг с партиен билет“. Врагът на БСП, който е на път да я затрие окончателно, са тези неадекватни и крадливи нейни членове, които нямат доблестта даже да излязат пред строя и да понесат пред другарите личната си отговорност за вредите, които причиниха на партията си и на държавата. Да, няма колективна отговорност, тя винаги е лична. Но накрая за глупостите на Станишев и за кражбите на неговите министри и съветници ще го отнесе цялата партия и медиите просто ще си свършат работата с удоволствие.те. Напъна се планината и роди мишка-изрод. Това най-после е техният отговор на зловещите разкрития за корупцията на кабинета „Станишев“, с която Бойко Борисов ги бомбардира, откакто народът ги омете от властта. Вместо да даде обяснения, при това смислени, за амнистията, която сам си гласува, елитът на БСП започна да обижда медиите с нежните имена „лапнишарани“ и „палаши“. Сигурно тези нежни епитети са измислени и вкарани в устата на Станишев и Миков от същите тези специалисти по черен пиар, които набутаха социалистите в спиралата на негативната кампания, която ги сгромоляса окончателно в пропастта.
Какво очаква от нас БСП? Да са втурнем да защитаваме с комсомолски апломб постиженията на нейното Велико управление, както го прави Станишев по партийните вечеринки? Както винаги, БСП обърка противника. Той не е нито Бойко Борисов, нито са журналистите. Не са познали. Врагът на БСП спи в нейното легло и по-скоро става въпрос за стария „враг с партиен билет“. Врагът на БСП, който е на път да я затрие окончателно, са тези неадекватни и крадливи нейни членове, които нямат доблестта даже да излязат пред строя и да понесат пред другарите личната си отговорност за вредите, които причиниха на партията си и на държавата. Да, няма колективна отговорност, тя винаги е лична. Но накрая за глупостите на Станишев и за кражбите на неговите министри и съветници ще го отнесе цялата партия и медиите просто ще си свършат работата с удоволствие.те. Напъна се планината и роди мишка-изрод. Това най-после е техният отговор на зловещите разкрития за корупцията на кабинета „Станишев“, с която Бойко Борисов ги бомбардира, откакто народът ги омете от властта. Вместо да даде обяснения, при това смислени, за амнистията, която сам си гласува, елитът на БСП започна да обижда медиите с нежните имена „лапнишарани“ и „палаши“. Сигурно тези нежни епитети са измислени и вкарани в устата на Станишев и Миков от същите тези специалисти по черен пиар, които набутаха социалистите в спиралата на негативната кампания, която ги сгромоляса окончателно в пропастта.
Забележете! Никой в БСП не се и опитва да отговори с факти на разкритията за потресаващата им корупция, нито директно на политическия език на Борисов. БСП няма какво да отговори, защото се осра до ушите. Затова смени тактиката и започва атака срещу медиите. Това е стара болест на най-старата партия. БСП обича да се занимава с медиите и да ги държи за юздите. Не случайно последните месеци от мандата на тройната коалиция бяха белязани от безпрецедентен опит медиите да бъдат натикани в ъгъла и яхнати, включително и чрез използването на инструмента на службите в случая ДАНС и разработката Галерия срещу сайта „Опасните“ и вестник „Уикенд“. Не любовта на медиите към широките плещи на Борисов ги тласна към промяна в отношението към бившите управляващи, а именно нескопосаният и брутален начин, по който хората на БСП се опитаха да ги притиснат с пистолет, опрян на челото.
Какво очаква от нас БСП? Да са втурнем да защитаваме с комсомолски апломб постиженията на нейното Велико управление, както го прави Станишев по партийните вечеринки? Както винаги, БСП обърка противника. Той не е нито Бойко Борисов, нито са журналистите. Не са познали. Врагът на БСП спи в нейното легло и по-скоро става въпрос за стария „враг с партиен билет“. Врагът на БСП, който е на път да я затрие окончателно, са тези неадекватни и крадливи нейни членове, които нямат доблестта даже да излязат пред строя и да понесат пред другарите личната си отговорност за вредите, които причиниха на партията си и на държавата. Да, няма колективна отговорност, тя винаги е лична. Но накрая за глупостите на Станишев и за кражбите на неговите министри и съветници ще го отнесе цялата партия и медиите просто ще си свършат работата с удоволствие.
barecov.com
Коментар: Тази статия Николай Бареков публикува в сайта си 2 месеца след парламентарните избори. Поместваме я сега поради нейната актуалност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар