Все по-малко неща зависят от ДПС

Румяна КОЛАРОВА
ПОЛИТОЛОГ

Все по-малко неща зависят от универсалния посредник

Като наблюдавам напъните на БСП да излезе от състоянието си на шок и безпътица чрез организиране на вот на недоверие, си спомних стар виц.

Един човек решил да заведе крокодила си на луксозна и романтична почивка. Сменяли няколко пъти хотелите – от хубави по-хубави, държал се все по-мило с крокодила, а зеленото животно, колкото повече му угаждали на капризите, толкова по-нещастно и недоволно ставало. И всяко негово оплакване приключвало с фразата “и си ми стъпил на опашката...”

Всъщност очевидно е, че основната причина опозицията да се напъва за вот на недоверие срещу кабинета "Борисов" е същата – ГЕРБ й е стъпил на опашката. За БСП и Първанов това е очевидно.

По-интригуваща е ситуацията с ДПС. Обявената от движението тема за вот на недоверие е духовната сфера – образование, наука, култура. Странен избор – министрите на Борисов непрекъснато се съобразяват и дори старателно угаждат на всички претенции на ДПС в тази сфера.

Тази любезност е особено видна през последните седмици – зам.-министър Коджабашиева трябваше да подаде оставка, министър Вежди Рашидов – да се извини. При това Световната банка високо оцени стратегията на кабинета в сферата на образованието.

Защо ГЕРБ е стъпил върху опашката на ДПС? Едва ли заради образованието и културата.

Болката е другаде.

ДПС 20 години имаше феноменално присъствие в българската политика. Партия, която никога не е имала министър-председател, но е определяла съдбата на всички коалиционни и малцинствени кабинети.

Партия, която не е имала избран президент или вицепрезидент, но е играела ключова роля при избирането на всички досегашни президенти.

Партия, която се наложи като хегемон в българската политика, защото беше най-ефективният “универсален посредник” между бизнес интересите и властта.

Партия, чиито избиратели са винаги готови, може би защото на избори ДПС не разчита на “краката” и “ръцете” им. Така владее умовете на своя електорат, че за изборната победа са необходими ръцете и краката на кметовете и партийните активисти на движението, избирателите могат и да си спестят физическото усилие.

Но тези феноменални предимства като че ли вече са само в минало време.

Правителството на Борисов е малцинствено, но засега съдбата му в никаква степен не зависи от ДПС. Бизнесът все повече се отдръпва от “универсалния си посредник”, намирайки други канали.

Подготвя се нов изборен кодекс, който може и да затрудни добре смазаната изборна машина на Догановите хора. Ако на предстоящите президентски избори подкрепеният от ДПС кандидат не спечели, тогава спокойно някои могат да заключат, че тази етническа партия, възникнала чрез магията на прехода и в противоречие с конституционните забрани, вече е станала “излишна” и дори “вредна”.

Единствената партия, която в момента искрено желае и разчита на подкрепата на ДПС, е БСП. А със сигурност в бъдеще, когато ще трябва да консолидира и укрепва широк ляв блок.

Но това означава движението да се превърне от хегемон в слуга.

Доста неприемливо. И поне засега, когато новият изборен кодекс не е приет, и когато кандидатурите за президентските избори още не са ясни, по-логично е ДПС да се опитва да играе двойствена игра – да критикува кабинета, но и да е готово да окаже подкрепа в критична ситуация.

Е, вярно, Иван Костов и Мартин Димитров имат тази роля в 41-ото НС, но колко пъти досега Доган е издърпвал килимчето под краката на сините политици?

А на Бойко Борисов това му е удобно. Защо да си затваря всички врати?

Представители на БСП и ДПС умуваха в парламента за какво да искат вот на недоверие на правителството. "24 часа"