Влиянието на кризата върху източноевропейците

Глобалната икономическа криза задълбочава ефекта си върху домакинствата в страните от ЕС10 (България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения) на фона на окуражаващите резултати от антикризисните мерки в световен мащаб.

Това се посочва в редовния икономически доклад на Световната банка за ЕС10 оповестен днес, предава Ройтерс. Документът анализира етапите на кризата, пред които са изправени отделните страни от региона.

Според доклада, страните от ЕС10 вече са навлезли в рецесия, като икономическата активност се очаква да намалее с 3% тази година и да остане в застой около нула процента през следващата година.

Перспективите за ръст на кономиките на десетте бивши комунистически страни от ЕС остават несигурни за следващите няколко години, отбелязват от СБ.

Някои страни може да изпитат процес на стабилизация, който може да се проточи повече, отколкото се очаква. Други страни, които до момента са се предпазили от кризата, заради стабилните си икономически фундаменти, може още да са заплашени от влошаване на външната среда.

За текущото тримесечие нивото на свиване се очаква да бъде умерено, като индикации за излизане от кризата могат да се очакват в края на 2009 г.

Анализаторите посочват като основна спънка пред зараждащо се икономическо възстановяване ръста на безработицата, който рефлектира в по-ниски доходи на домакинствата и последващо свиване на потребителското търсене.

Стабилизирането на пазара на труда ще отнеме години, категорични са икономистите.

Според прогнозите на СБ безработицата в региона ще се увеличи от 6,5% през 2008 г. на 10,4% през 2010 г. или от 3 милиона на 5 милиона души.

Намаляващото търсене на работна ръка в индустрията и завръщащите се емигранти от старите страни членки ще увеличат напрежението на трудовия пазар и системите за социална защита, обяснява Каспар Рихтер, старши икономист в регион Европа и Централна Азия на Световната банка.

Ситуацията ще се отрази на финансовия сектор, включително и чрез увеличаване на необслужваните кредити, формирайки един омагьосан кръг. За да се прекрати този процес, правителствата трябва да се насочат към приоритетни разходи, които подобряват възможностите за растеж и са насочени към програми за социално подпомагане, препоръчва икономистът.

Въпреки цялостната мрачна картина за региона, от СБ отбелязват, че ефектите от кризата се различават много в отделните страни.

Влиянието зависи от различията в размера на икономическите дисбаланси в началото на кризата (страните с по-големи дисбаланси изпитват в момента и по-голямо свиване), както и от различията в степента на пазарна интеграция чрез търговия, капитали и работна ръка. 

От изброените страни най-тежко се очаква да бъде засегната Латвия, се посочва в доклада на СБ.

Свиването на глобалните разходи за капиталови стоки и стоки за дълготрайна употреба удари най-силно производствата за износ, като автомобилостроенето и електрониката. Индустриалното производство се сви с повече от 20% през последната година в страните от ЕС10.

Намаляването на търсенето на експортни стоки се отразява на тези страни чрез търговските връзки, които от своя страна зависят от дела на външната търговия, представянето на пазарите за износ и от вида на изнесените стоки.

Брутните капиталови потоци в региона намаляха с две трети от трето тримесечие на 2008 г. до първо тримесечие на 2009 г.

Тези шокове доведоха до рязко свиване на икономиката и силно увеличаване на безработицата, поради голямата търговска, капиталова и трудова интеграция на региона с Европейския съюз и световната икономика.

Работещите в страни с фиксирани валутни режими са изправени пред по-голям риск от съкращения, тъй като загубата на работни места може да се увеличи рязко със свиването на производството, което е особено видно в Балтийските страни.

От друга страна обезценяването на местните валути намалява покупателната способност на домакинствата в страните с плаващи валутни курсове (спрямо еврото или долара) и увеличава бремето на домакинствата за обслужване на дълг в чуждестранна валута.

Предприетите мерки за борба с кризата в десетте нови членки на ЕС са окуражаващи, отбелязват анализаторите на СБ. 

Безпрецентните действия на правителства, централни банки и международни организации предотвратиха финансовия колапс и стабилизираха донякъде финансовите пазари, намалиха опасенията за трансгранични банкови операции, намалиха разликата между реалния и потенциалния ръст, и ограничиха увеличаването на безработицата.

Стабилизацията в страните от ЕС10 изключително много зависи от успеха на политиките за поддържане на силни търговски и капиталови връзки и интеграция на пазара на труда. Това изисква координация на политиките - фискални, финансови и социални, на новите страни членски с останалите страни на ЕС, коментира Рихтер.

Тъй като страните от ЕС10 имат като цяло твърде малко възможности за фискални стимули, консолидирането на публичните финанси в средносрочен план, ще повиши доверието на пазарите в тях. Търговските връзки със страните с високи доходи могат да пренесат ползите от фискалните стимули, предприети в тези страни, в страните от ЕС10.

Икономическата стабилност в региона, както и в останалата част на света, зависи най-вече от възстановяването на доверието във финансовия сектор. Това изисква координация между майките-банки, които оперират в определена страна. Преструктуринането на публичните финанси може да смекчи социалната цена на кризата чрез програми за социална помощ и защита на приоритетни разходи, които подобряват възможностите за работни места и икономически растеж.

България вече усети свиването на глобалното търсене и намаляването на капиталовите потоци, което се отрази в спад на БВП от 3,5% на годишна база за първото тримесечие на 2009 г. Поддържането на благоразумна фискална политика и политика на доходите, както и ускоряването на структурните реформи, е от ключово значение за възстановяването на растежа и за повишаване на конкурентноспобността на българските фирми, коментира Флориан Фихтъл, постоянен представител на Световната банка в България. "Ройтерс"